Пришълци породили живота на земята

1 част
Разшифрованите текстове свидетелстват за това, че древните шумери са се срещали с пришълци, дошли на Земята от планетата Нибиру, която, поради разтеглената си орбита, попада в пределите на Слънчевата система веднъж на 3600 години. В близките две години ще можем да узнаем със сигурност, съществува ли тази загадъчна планета или не, защото настъпва времето за нейното поредно появяване.

Търсенето и изучаването на свидетелства за пребиваване на пришълци от космоса на Земята в праисторически времена, както и резултатите от уфологически изследвания, показват неразривна връзка в тези две научни направления. Археологическите и лингвистичните открития от втората половина на ХХ в. позволиха по новому да се погледне на историята на Земята и населявалите я древните цивилизации. В резултат от изучаването на 100 хиляди текста и астрономически таблици от Шумерското царство, ранен Египет и Ливан, бяха получени сензационни сведения за развитието на човечеството, историята на Слънчевата система и извънземното вмешателство в еволюцията и културата на нашата планета.

Според древните текстове, пришълците се появили от планета, която се върти около своята звезда по много изтеглена орбита, навлиза в Слънчевата система и се доближава до орбитата на Земята на всеки 3600 години. Културата и науката на тази извънземна цивилизация, в продължение на хилядолетия са оказвали влияние на човечеството, изменяйки със времето само своята форма. Именно на нея, човечеството дължи своето появяване на Земята.

Заслугата в 30-годишното изучаване и обобщаване на тези сензационни сведения, принадлежи на Захари Ситчин - крупен специалист в областта на лингвистиката на древните езици, в това число на Шумерите, Вавилон и Древен Египет (“Хроники на Земята”, САЩ, 1980 г.). В шумерските и акадските текстове се разказва за това, как боговете, дошли от небесата на своите огнени колесници, можели да летят по различни земи и даже до края на небето, към звездите, а понякога взимали със себе си и избрани сред смъртните хора.

Отзвук за тези събития намираме в Стария Завет: “Яви се колесница огнена и коне огнени … и понесе се Илия във вихър към небето” (тъй като не съм чела нито Стария, нито Новия Завет, моля да ме извините ако има неточности в превода.) Шумерския управник Гудея, две хилядолетия по-рано е записал на глинени плочки: “Яви ми се сияещ човек, съдейки по шлема на главата му, той беше бог. Той стоеше редом до божествена черна птица - вятър”.

По нататък в текста се разказва за това, че този богочовек му заповядал да вземе участие в строителството на съоръжение, в което ще се намира черната птица - вятър, а след приключване на работата, съоръжението ще бъде охранявано от самите богове, да не би обикновенните простосмъртни да попаднат под гибелната светлина и мълнии по време на излитане и приземяване на “черната птица”.

Тези “черни птици” шумерите наричали МУ. Управителят на шумерския град Палаш оставил следния запис за тях7“Му, излитащ с мълнии в небето, прилича на огромен и силен 'костру', отиващ в небето.” МУ - на езика на шумерите имал дословното значение “повдигащ се право нагоре”. Не само шумерските, но и хетските изображения на плочките, показват ракетообразни космически обекти, разположени както на пускови платформи, така и летящи на фона на звездите. По време на полет те били обгърнати в светлина. Тези изображения били добре известни и в Близкия Изток по това време, а можели да се открият и на печатите на Критските владетели. При разкопки в древен Хаанан, около Йерусалим, са открити таблички с изображение на обект, много приличащ на голяма ракета, редом с която са показани символите на Луната и съзвездия. В Древен Египет, в особен храм са се прекланяли на пирамидалния обект “бен-бен”, с който в далечни времена боговете слезли на Земята. Тези богове били наричани ануннаки, т.е. богове от по-нисък ранг. Тяхните ръководители - нефилимите - им давали указания как и къде да строят съоръжения от огромни каменни блокове за старта на техните кораби, които народите на Вавилон и Акад наричали НАРУ (небесни колесници, изпускащи мълнии). Легендарния управител на град Урук Гилгамеш бил, както потвърждават древните текстове, две трети бог и една трета човек. Намерените текстове съдържат неговото (на Гилгамеш) описание на старта на небесна колесница: “Изведнъж - избухна мълния и в небето се издигна пламък. После отново настъпи тъмнина, огънят изчезна. Всички отломки от скали, дървета се превърнаха в пепел”. Гилгамеш, в бъдеще полубог, бил удостоен от боговете с пътешествие в небето към звездната обител на нефилимите. Когато видял от високо как морето започнало да заприличва на локва, а цялата Земя се смалила до размерите на Луната, изпаднал в ужас. Той уговорил ануннаките, управляващи небесната колесница, да го върнат на Земята, което било и изпълнено.

Намерени са рисунки, на които са изобразени космически кораби разположени в шахти. В горната част на кораба, намираща се на нивото на земята, била видна полусфера, притисната към конус. Корабът бил представен в разрез. Ясното изображение показвало двоен (външен и вътрешен) корпус. Между двата корпуса били разположени кръгли шпанготи. Преходни люкове били разположени между три последователни отсека. В единия отсек, човекоподобни фигури държали в ръцете си тръби или шланги. В шумерския език “Уту Шамаш” се превежда “човек от огненото кълбо”. Това съвсем не е последното доказателство, че боговете, попаднали в Шумер, имали космически кораби. Рисунки от глинени плочки в Древен Шумер и пиктограми, даващи тяхното обяснение, ни позволяват да добиеме представа за космическите кораби на пришълците.

4400 години преди новата ера шумерите, съдейки по астрономическите таблици и пояснителните им текстове, смятали, че нашата Слънчева система се състои от 11 планети и още една - Нибиру, родината на нефилимите и ануннаките, която се появява между орбитите на Марс и Юпитер с периодичност 3600 години. Удивително е, че хилядолетия след шумерската цивилизация, гръко-римските философи и учени смятали, че Земята е плоска, а небесния свод е украсен със седем планети, прикрепени към него.

2 част
Нефилимите предали на жреците знанията за природата на Земята и Слънчевата система, за планетите зад орбитата на Сатурн и за най-важната - Нибиру, от която били дошли. Разшифрованите шумерски списъци на царете говорят за управлението на 10 божествени царе - нефилими, в продължение на 120 “сфери” (единица за време равна на 3600 години). По такъв начин, пришълците от космоса се появили за пръв път на Земята преди 432 000 години.

Приблизително 100 000 години назад, нефилимите, използвайки примитивното земно същество, започнали да провеждат генетични корекции, в резултат на които бил получен съвършенно нов вид, способен на обучение и разумни действия. Нефилимите добавили част от своя генотип в създаването на разумното същество. В миналото те контролирали и управлявали еволюцията на този нов вид същества, който вид започнал да обожествява своите създатели.

И само около 4000 години до новата ера започнало стремителното развитие на човешката цивилизация. Интересно е да се отбележи, че времето на управление на нефилимите е кратно на числото 3600, т.е. времето за което Нибиру прави един оборот или иначе казано 3600 земни години съответстват на една година на планетата. Нефилимите станали богове в очите на хората, те избирали измежду човеците управници и царе - посредници, чрез които предавали своите знания, първо в областта на земеделието и скотовъдството, а по-късно, когато се сформирала класата на жреците, предавали астрономически, математически и други знания.

Шумерския астрономически термин ДУБ съответства на 360-градусовата “обиколка на света”. Професор Х. Хилпрехт, от университета в Пенсилвания открил, че шумерите знаели за Великия космически цикъл, обхващащ период от 25 920 слънчеви години. От древните шумерски текстове и астрономически таблици, за пръв път е получено потвърждение на хипотезата за причината за появяването на астероиди между орбитите на Марс и Юпитер.

В текстовете се говори, че преди 174 хиляди велики цикъла планетата Нибиру, пресичайки орбитите на тези планети, разрушила трета планета, наречена Тиамат. Тя била значително по-голяма от Марс. Захарий Ситчин отбелязва: “На нефилимите им се удало да запазят своето господство на Земята и да заставят хората да възстановят пометените от Великия потоп градове, да построят съоръжения, необходими за нефилимите и ануннаките. В шумерските източници се говори, че първият град, където властта била предадена на хората, бил Киш. Той положил началото на династии на царете, управляващи Урук, Акад и Вавилон. Именно в Шумер възникнала първата велика цивилизация, и само няколко хилядолетия по-късно в долините на Нил и Инд се появили нови цивилизовани държави с големи градове.”.

Край извора на Ефрат, в обкръжение от планини, нефилимите създали своеобразна обител на боговете - Сиппар. Този район бил обявен за забранен за хората. “Тази земя била наречена Тилмун (в превод от шумерски - място на небесните огнени колесници)”. Именно от тук към орбиталните станции излитали корабите.

Имат ли съвременните НЛО отношение към древните пришълци от планетата Нибиру? Дали техните подземни и подводни бази, намерени в наши дни, не са форпостове на нашата планета? Вероятно ще узнаем за това, когато идващите години планетата Нибиру се появи отново в Слънчевата система. Не е изключено нейната поява в близост до Земята да стане причина за нова, непредсказуема активност на НЛО и най-после да бъде осъществен опознавателен контакт.