Невидимите нло

Изследвания в инфрачервената, ултравиолетовата и други области на
електромагнитния спектър, невидими за човешкото око, се извършват
отдавна. С подобна дейност се занимават както отделни лаборатории и
отдели към космичните агенции и военните ведомства на някои страни,
така и самостоятелни изследователски групи и организации. Първите
използват система от изследователски и разузнавателни спътници, както и
мрежа от телескопи и радарни станции. Вторите разполагат с разнообразна
апаратура, като детектори на алфа-, бета- и гама-излъчвания, фотометри,
термометри, магнитометри и честотомери. С подобни изследвания се
занимават и отделни учени, като например американският професор Трейър
Констабъл, посветил на изучаването на невидимите НЛО повече от 20
години от своя живот.
Едни от най-интересните резултати, получени в споменатата област, са
публикувани в книгата на италианския професор Лучано Боконе "НЛО -
скритата реалност". Групата на професор Боконе е провеждала своите
изследвания на самотен хълм с височина 300 метра над морското ниво в
района на Аринцано, близо до Генуа. Наблюденията са водени повече от
три години - периодично по 10 часа в денонощие, обикновено нощем.
Групата разполагала с разнообразен инструментариум, ядрени детектори,
магнитометри, фотометри, термометри и честотомери. При всяка аномалия,
засечена от апаратурата в околната среда, са правени серии от снимки,
както с обикновени, така и с високочувствителни панхроматични филми,
както и с филми за инфрачервения и ултравиолетовия диапазон, като
понякога са използвани и фотосветкавици.

В
продължение на три години инструментални изследвания групата е успяла
да документира с редица снимки наличието в земната атмосфера на
невидими за човешкото око структури със светлинни, магнитни и лъчисти
свойства. Съществуването на тези структури, състоящи се от материя,
която е няколко хиляди пъти по-разредена от видимата материя, позволява
до някаква степен да се види и техният строеж. Интересно е да се
отбележи, че тези структури са способни да преминават от една степен на
плътност в друга, от области на спектъра, възприемани от специална
фотолента, до пълна физическа плътност и видимост за човешкото око. На
някои от цветните снимки, направени при инфрачервена светлина, се
виждат тъмни плазматични тела, каквито се наблюдават обикновено по
твърдите предмети, осветени от Слънцето. На една серия от снимки се
вижда как от куполообразно плазматично тяло излиза синьо кълбо с
по-малки размери, след което голямото тяло преминава постепенно във
видимата част на спектъра. На други кадри, заснети на кинолента в
инфрачервения диапазон, се наблюдават лещообразни и невидими за
човешкото око обекти, движещи се с бръснещ полет над Земята със скорост
около 1500 км/ч.
Според професор Боконе влиянието на подобни обекти
над реалното наше битие е потвърдено емпирично. Така например е
доказано, че тези обекти са в състояние да влияят непосредствено на
различни енергетични устройства, като частично или напълно блокират
електрозахранването им. Подобно въздействие се потвърждава и от
случаите на срещи с видими НЛО. Нещо повече, при заснемане на
дисковидни обекти, плъзгащи се на 1 метра над Земята на разстояние 4-6
метра от обектива, се забелязват следи от спирална дифракция, които
могат да се обяснят само с наличието на мощно въртящо се силово поле,
характерно за двигателите на много видове НЛО, и вероятно дължащо се на
действието на техния хронален антигравитационен двигател.
От групата
на професор Боконе е наблюдаван и преход към невидимост на голям светещ
обект и на две кълба, изхвърлени вертикално нагоре от него. На други
снимки, направени в инфрачервената област на панхроматичен и
инфрахроматичен филм, се виждат плазматични тела, променящи своята
форма, плътност и полярност и пресичащи целия небосклон за части от
секундата. Подобни обекти са заснети в небето и от спътници на НАСА.
Снимките,
направени от американския професор Констабъл на летящи пътнически
самолети, показват, че те често са следени от невидими дискообразни
обекти, като явлението се наблюдава главно след излитането и преди
кацането на самолета. Невидимите за човешкото зрение НЛО в някои от
случаите много ясно отразяват радарното ехо. Ето защо летците на
изтребители, излитащи за прехващане на НЛО, не откриват нищо видимо в
небето, макар, че на радарните екрани на самолета те ясно се
забелязват. При това радарните оператори на Земята през цялото време
също виждат обектите на своите екрани.
Понякога невидимите за човека
НЛО стават невидими и за радарите, тъй като са в състояние да променят
в широки граници честотата на облъчващия ги радарен сигнал при процеса
на отражение, като вероятно използват процес на полева темпорална
модулация*. В някои от случаите е било наблюдавано пълно поглъщане на
радарния сигнал с последващо насочено излъчване в друг диапазон на
електромагнитния спектър, при това в посока, различна от посоката, от
която идва облъчващият сигнал. При тези случаи при регистрация на
насочен радарен сигнал НЛО вероятно създават в корпуса си условия за
резонансно енергийно поглъщане на засечената СВЧ вълна. При
последвалото освобождаване на поетата електромагнитна енергия чрез
модулация вероятно се променя фазовото условие за излъчване на
погълнатите кванти. В резултат на това излъчената вълна може да бъде
насочена в посока, определена от характера на избраната фазова
модулация.
Възможно е НЛО да използват и други видове физични
процеси, за да станат радарно невидими. Така например те биха могли да
излъчват противофазни на радарния сигнал вълни, които да неутрализират
последния. В тези случаи обработката на сигналите от страна на НЛО би
трябвало да бъде извършена с невероятно голяма скорост, тъй като
съвременните радари, използващи фазирани решетки, постоянно менят
честотите, на които работят.
Освен изброените възможности невидимите
НЛО са способни произволно да променят структурата си и, преливайки
през всички оттенъци на електромагнитния спектър, да преминават от една
област на невидимост в друга. Размерите на тези обекти се колебаят от 1
метра до 500 метра в диаметър. При преходите на невидимите за човешкото
око НЛО, при които те изменят своята форма, яркост, плътност и
положение в пространството, може би се използват бързи процеси на
трансформация на енергията. При това преобразуване в земната атмосфера
се създава обикновено нискоенергетична плазма, която излъчва
инфрачервени лъчи, поглъщащи се от инфрачервената фотоемулсия. Поради
ниския интензитет на това лъчение се налага често използването на
продължителна до 40 минути експозиция.
В някои от случаите
невидимостта на НЛО, движещи се в пространството над земната повърхност
с голяма скорост, би могла да се обясни с факта, че човешкото око не
успява да отреагира на предмети, които се движат твърде бързо. Така
например обект, летящ на височина 100 метра над земната повърхност със
скорост 10 км/сек или движещ се с ускорение повече от 20 g, практически
е невидим за човека, а в земната атмосфера са наблюдавани скорости на
НЛО, достигащи до 60 км/сек, а също така и ускорения на тези обекти до
4000 g.
Съществуват обаче и случаи, при които НЛО постепенно се
"стопяват" пред очите на очевидците. При един от тях например
сътрудници от един научен институт наблюдавали приближаващ се към тях
светещ обект във формата на диск с две антени. Този обект имал типичен
метален блясък. Той увиснал неподвижно близо до тях и бил отчетливо
видим. Неочаквано неговите очертания загубили точността си и в течение
на две секунди обектът се стопил и изчезнал.
През март 1978 г. в гр.
Толиати бил наблюдаван овален обект със светлосин цвят, с диаметър
около 150 метра и с точни очертания. Този обект летял на височина 300
метра и с приближаването си към очевидците постепенно ставал прозрачен,
така че през него можели да се виждат звездите. При това неговите
външни контури оставали точни и ясни. След известно време обектът
увиснал неподвижно на височина 100 метра от очевидците и бавно се
разтворил напълно във въздуха.
Тези примери на постепенно стопяване
на НЛО показват, че тяхното изчезване може да бъде свързано не само с
тяхното мигновено отлитане, но и с тяхната способност да стават
невидими за човешкото око.
Как би могла да се обясни тази постепенна невидимост?
С
определена вероятност може да се каже, че зад нея стоят два физични
процеса. Първият от тях е свързан може би с възможността на тези
апарати да трансформират постепенно част от масата си, респективно
намалявайки плътността си в нашето тримерно фотонно "ф"-пространство,
като я прехвърлят вероятно в най-близкото до него тахионно "Т"-октавно
пространство чрез изкуствено създадени условия на тахитронно излъчване.
В този случай законите за съхранение на масата и енергията привидно
биха се нарушили в нашето "Ф"-пространство, но в по-общото
"Т-ф"-пространство те биха останали напълно валидни. При подобен процес
на "ф-Т"-трансформация гравитационната плътност на обектите намалява
може би приблизително осемнадесет хиляди пъти.
Гравитационната
плътност на най-тежкия известен химичен елемент в природата осмий (Os)
е 22,57 грама/см'3 и е 251056 пъти по-голяма от плътността на най-лекия
елемент водорода - 0,00008988 грама/см'3, който е прозрачен газ. При
близо 18000-кратно намаляване на плътността на осмия той би бил станал
плътен колкото атмосферния въздух или от порядъка на 0,00125
грама/см'3. Средната плътност на въздуха при нормално атмосферно
налягане и при температура 20ёC е 0,00123 грама/см'3 и е около 14 пъти
по-голяма от плътността на най-лекия елемент водорода.
Намаляването
на гравитационната плътност на химичните елементи, от които е изграден
корпусът на НЛО, с близо 18000 пъти би довело респективно и до
намаляване на тяхната оптична плътност с над сто пъти, като
зависимостта е нелинейна и в нея взима участие константата на фината
структура. Нелинейността на процеса се определя от различната
диелектрична проницаемост на химичните елементи, от които е изграден
корпусът на НЛО. С намаляване на оптичната плътност на обектите
съответно тяхната прозрачност би се увеличила. При коефициент на
пропускане на тялото от порядъка на 98,6%, окото на човека не е в
състояние да забележи подобен обект (Квантовата ефективност на
човешкото око за видимата част от спектъра при средна дневна осветеност
е около 0,5%, а през нощта се движи в границите до 3%. Това означава,
че през деня от всеки 200 фотона от видимия електромагнитен спектър,
попаднали в окото му, човек вижда само един. През нощта съответното
съотношение е до 33 към едно. Ниската квантова ефективност на човешкия
орган на зрение дори във видимия спектър се определя основно от
ефективното сечение на захват на рецепторните клетки в ретината на
окото. Средностатистическото разстояние между рецепторите с
колбичковидна форма, отговорни за дневното цветно зрение, е около 5
микрометъра, а на пръчковидните клетки, отговорни за нощното зрение, е
около 2 микрометъра. В същото време тяхното ефективно сечение, както и
ефективното сечение на падащите светлинни кванти е под един квадратен
микрометър. Може да се приеме, че във видимия спектър светът е много
по-ярък и контрастен, отколкото го възприемаме и поради особеностите на
нашите органи за зрение ние не сме в състояние да го наблюдаваме такъв,
какъвто е. В същото време трябва да се има предвид и че с намаляване на
плътността на НЛО тяхната отражателна способност също би трябвало да
намалява чувствително.

Вторият основен физичен процес, отговорен
вероятно за невидимостта на извънземните кораби, е възможността им да
модулират спектъра на собственото си излъчване чрез делене на вълновия
цуг на фотоните, които отделят. Това делене може би се осъществява чрез
свръхскоростно пространствено девиационно отместване на атомите на
тялото при свръхбързи процеси на кохерентно трансфазерно възбуждане.
Тези процеси на синхротронно трансфазерно възбуждане може би са
свързани със самата работа на хроналните антигравитационни двигатели на
тези апарати. При този процес законът на Планк E = hy претърпява
известни изменения за енергията на отделните излъчени фотони, тъй като
се получава дробна квантова енергия в пространственото разпределение на
вълновия им цуг. Въпреки това законът за запазване на енергията в
нашето пространство при този процес се запазва, понеже излъчените
фотони се разделят на дробни кванти или се посукват в пространството. В
резултат на тези процеси излъчените фотони не могат да бъдат възприети
от човешкото око, тъй като атомите на рецепторните клетки не могат да
бъдат възбудени качествено поради нарушение на условията за
пространствена възбудимост на атомите. За това, че при НЛО се
наблюдават подобни процеси, говори следният случай:
През 1957 г.
американски разузнавателен самолет РБ-47, прелитащ по курс над щатите
Мисисипи, Луизиана, Тексас и Оклахома, в течение на час и половина бил
следен от НЛО. Неизвестният обект бил фиксиран от радиолокаторите в
отделни положения - отдясно, отляво, отзад и пред самолета, въпреки че
неговата траектория между тези положения не се е проследявала. От време
на време обектът бил наблюдаван визуално от екипажа на самолета, който,
опитвайки се да преследва апарата, извършил кръг в района над Далас.
Апаратурата на електронното разузнаване ELINT, монтирана на самолета,
зафиксирала честотата на излъчване на този обект, равна на 3000 МХц, с
честота на повторение 600 импулса в секунда, като излъчването се
характеризирало с голямо радиално отместване.
Трябва да се има
предвид, че процесите на преход към невидимост на НЛО вероятно са
свързани тясно с режимите на работа на двигателната система на
извънземните кораби. В основни линии се предполага, че тези режими са
два. Първият от тях се използва при преход на тези кораби в
пространството, а вторият при преход във времето.
При първия преход
корабът би могъл да премине от една точка на нашето фотонно
"ф"-пространствено измерение в друга негова точка, като направи полеви
скок от нашето пространство, в друго пространство, характеризиращо се с
други основни носители, като тахионите например, и след нов скок отново
премине в познатото ни пространство. При използването на тахионни
"Т"-носители от даден кораб вероятно могат да се достигат скорости
17315 пъти по-големи от скоростта на светлината във вакуум, тъй като се
предполага, че скоростта на тахионите е именно такава. Следата на
обект, летящ с такава скорост в тахионното "Т"-пространство, в нашето
измерение би се наблюдавала вероятно като поток от неутрино.
При
втория възможен режим на полет на НЛО, характеризиращ се с пътуване във
времето, подобни преходи през други пространства вероятно не винаги
биха били необходими. Така например при пътуване към бъдещето даден
апарат или кораб може да остане изцяло видим в нашето фотонно
"ф"-измерение. Известно е, че всеки кораб, изпратен от нас в Космоса,
по същество се придвижва по оста на времето с милионни от секундата в
нашето измерение. Този факт е доказан многократно при опитите за
сравнение, извършени със синхронизирани атомни часовници, монтирани на
изкуствени спътници и съответно върху повърхността на планетата. Тези
опити доказват по блестящ начин валидността на теорията на
относителността на Айнщайн. При преход към миналото на нашето измерение
по всяка вероятност обаче е задължително преминаването през
допълнителното на него Д-пространство. Характерно за последното е, че
при разглеждане на двойния светлинен конус на Минковски* то е
разположено конусообразно перпендикулярно на него, като пресечните
точки на двойните конуси на двете пространства "ф" и "Д" се припокриват.
Какво
е характерно за излъчването около НЛО при започване на скокове между
измеренията. При преход в космичното пространство или във времето около
тези кораби се излъчва първоначално нискочестотно циклотронно* лъчение,
което след известно време преминава в синхротронно*, характеризиращо се
със силна линейна поляризация* и пространствена кохерентност*. Една от
особеностите на синхротронното лъчение е, че то пулсира с много висока
честота от порядъка на няколко десетки милиона трептения в секунда. При
определена гранична стойност на квантова бифуркация* чрез фазов преход*
вероятно синхротронното* лъчение се изражда в тахитронно* лъчение.
Вълните на това лъчение се предполага, че са четириполюсни и се
характеризират с две скорости на разпространение по направлението на
излъчване. За разлика от синхротронното лъчение то притежава двойна
поляризация, която е свързана с двойната му кохерентност.
Синхротронното
излъчване би могло да бъде регистрирано чрез свръхбързи спектрални
анализатори с поляризационни филтри върху тях. Тахитронното излъчване
би могло евентуално да се регистрира чрез диамантени или сапфирени
детектори и ефективни неутринни детектори. Използването на диамантените
детектори при подобна регистрация се определя от специалните физични
свойства на този скъпоценен камък. Диамантът е с най-висока твърдост по
скалата на МОС, където има най-големия коефициент - 10. Той е с
най-малкия температурен коефициент на разширение и е с най-нисък
топлинен квантов шум на ядрата на атомите, от които е изграден.
Диамантът притежава най-големия коефициент на пречупване на светлината
- 2,47, поради най-ниската скорост на разпространение на
електромагнитните вълни в него, която е около 122000 км/сек. Освен това
в този кристал звуковите вълни се разпространяват с най-голяма скорост
и по трите му оси. Тази скорост е от порядъка на 18,6 км/сек. Във
въздушна среда скоростта на звука е около 333 м/сек. Подложен на
облъчване с ултравиолетови лъчи и поставен на тъмно, диамантът започва
да флуоресцира в зелен цвят, а под действието на гама-лъчение той
започва да излъчва синя светлина.