Впечатляващи близки срещи - част 2

Цивилизацията на Плеядите възникнала преди много хиляди години в съвсем
друга звездна система. Поради войни местните планети били унищожени, но
повечето от жителите успели да избягат и да напуснат родните планети.
Някои от тях се установили на планети в околностите на звездата Вега,
която е алфа на съзвездие Лира и отстои от Земята на около 27 светлинни
години. Други се отправили и установили на планети в звездния куп
Плеяди, намиращи се на 420 светлинни години от Земята.
При едно от
космическите пътувания жителите на Плеядите открили Земята и се
заинтересували от нея поради сходството с формите на живот, които
открили тук. В известен смисъл пришълците от звездите се чувствали
отговорни за съдбата на Земята и за нейните жители, макар че процесът
на еволюцията трябвало да протича съгласно божествения закон - без
неподходяща намеса. Според Семайзе на Земята вярата в развитието на
технологията не вървяла редом с моралното развитие.

Хората
мислели, че постигат напредък, единствено като овладявали все по-сложни
манипулации с външния свят, които извършвали, за да задоволят своите
дребни егоистични цели. Повечето от тях съвсем не желаели приятелство
със същества от чужда планета. Стремели се единствено към техните
знания и технологии. Затова съществата от Плеядите се разкривали само
на тези, които искрено могат да отговорят на тяхното приятелство. Едно
от тези същества е Майер и затова му е било позволено да направи снимки
на чуждия космически кораб на дневна светлина.
Обясненията на
Семайзе относно космическите пътешествия със скорост, хиляди пъти
по-голяма от тази на светлината и данните за времето, за което се
прелита от звездния куп Плеяди до Земята (полетът се състои от няколко
фази с различни скорости), по удивителен начин кореспондират с известни
теории, развивани в НАСА.

Според експерти от тази космическа
агенция, запознати със случая "Майер", изчисленото с техен компютър
хипотетичното време за постигане на скоростта на светлината от космичен
кораб напълно съответства на посоченото от Семайзе време.


Случай
от категория B: Подложени на регресивна хипноза и разпитвани, Кати
Дейвис и семейството й разкриват една невероятна история. От много
време семейството е посещавано от човекоподобни дребни на ръст
чуждоземци, високи около 120 см. Кати, или по-точно нейното тяло, е
било използвано от тях без знанието й като "хранилище" на изкуствено
заченати деца. Не е имало никакъв секс. Зачеването е ставало по
изкуствен начин под дълбока хипноза.
От Кати взимали яйцеклетка,
оплождали я изкуствено и я поставяли обратно. След известно време
плодът бил изземван. Веднъж в състояние на хипноза завели Кати на борда
на извънземен космически кораб и й представили непознатата й до този
момент дъщеря, която трябвало да отпътува с бащата - също непознат
извънземен жител.

В този фрапиращ случай е бил осъществен експеримент, чрез който пришълците са създали хибриден квазичовешки вид.


Случай
от категория A: Младата американка ф. Б. пътувала с колата си по пусто
шосе, за да отиде на гости при своя приятелка, където смятала да
преспи. Потеглила около пет часа следобед и около шест часа забелязала
пред себе си на шосето силна светлина. Най-напред помислила, че е
станала катастрофа и натиснала спирачките. След като погледнала
по-добре, установила че шосето е напълно свободно и продължила пътя си.
При приятелката си пристигнала, както била уговорката, малко преди
седем часа вечерта. Само че едно денонощие по-късно.

Приятелката
й вече била звънила разтревожена на съпруга й и на родителите й, както
и в близката болница. Самата Ф. Б. не успяла да обясни къде е била цели
24 часа и тъй като съпругът й започнал да я подозира, тя се подложила
на регресивна хипноза в негово присъствие.

Резултатът бил
сензационен, ф. Б. отначало казала, че вижда на шосето силна светлина и
затова натиснала спирачките на колата. В този момент забелязала, че към
нея се приближава висока фигура в сребрист комбинезон с особен шлем на
главата. Непознатият е попитал дали знае кой е той и дали е била
повикана телепатично, ф. Б. отговорила, че отива при своя приятелка.

Мъжът
я попитал дали знае нещо за живота на други звезди. След това я попитал
дали иска да посети неговия кораб, при което ф. Б. си помислила, че
сънува и кимнала в знак на съгласие. Почти веднага двамата се качили по
стъпала в голямо овално помещение, което приличало едновременно на
операционна зала и на компютърен център от научно-фантастичен филм. От
специални кресла се надигнали още три фигури, които й се поклонили и
отново седнали.

Мъжът, който я довел, я попитал дали иска да
се подложи на малък безвреден преглед, ф. Б. отново кимнала.
Непознатите й обяснили, че няма да й направят нищо лошо, дори напротив,
ако открият някаква болест, ще й помогнат да се излекува от нея. На ф.
Б. вече й станало ясно, че пред нея стоят хора от друга планета. Те
били стройни и високи със сиви красиви очи.

Ф. Б. се съблякла и
легнала на масата. Към нея се приближили двама от енлонавтите, които
седели до този момент в креслата. Ф. Б. почувствала по кожата си да
преминава нещо студено. Прегледът бил кратък и енлонавтите почти
веднага й казали да стане. След това я попитали дали образува двойка,
тоест дали има мъж. Ф. Б. кимнала в знак на съгласие и енлонавтите също
кимнали. Мъжът, който я довел на кораба, я попитал дали знае откъде са
долетели те, при което младата жена отговорила отрицателно. Тогава
мъжът казал, че това не е важно. Когато слизали по стълбичката на
кораба, мъжът й казал, че се е държала много мило. Ф. Б. го попитала
дали може да разкаже за случилото се на своята приятелка.

Тогава
той се усмихнал и й казал, че може, но се съмнявал, че тя нещо ще си
спомни за срещата. До автомобила си Ф. Б. отишла сама, седнала в колата
и потеглила. Часовникът на ръката й показвал шест часа без пет минути.
Шосето пред нея било пусто и празно и тя имала чувството, че е
подремнала за няколко секунди.


Случай от категория E: На 15
октомври 1957 г. бразилецът Антонио Вилаш Боаш, 23-годишен, по професия
земеделец, привечер орал с трактора си семейната нива. фермата се
намирала недалеч от град Сау франсишко де Салеш близо до границата с
щата Сау Пауло в Бразилия. Вечерта била студена, а ясното небе било
обсипано със звезди.

В един момент една от звездите започнала
да става все по-голяма и да се приближава към Антонио. За минута само
звездата се превърнала в яйцевиден светещ обект, който с шеметна
бързина застанал на 50 метра над трактора.
Тракторът и нивата били
осветени така, сякаш бил слънчев ден. Светлините на фаровете на
трактора съвсем избледнели на фона на ослепително светлочервено сияние.

Антонио
изпитал ужасен страх, защото нямал представа какво става. Искал да
подкара трактора и да избяга, но разбрал, че е невъзможно. Докато се
колебаел какво да прави, обектът се придвижил бавно и кацнал на около
15 метра от трактора. Тогава Антонио видял, че пред него се намира
яйцевиден обект с малки трепкащи червени светлини по периферията.

Точно
срещу него светнал червен прожектор, който го заслепил. Обектът
приличал на източено яйце с три шипа - един отпред и два разположени
странично. Това били островърхи и широки в основата си шипове от метал.
Освен това имало и нещо върху корпуса на апарата, което се въртяло
много бързо и излъчвало червена флуоресцираща светлина. Въртящата се
надстройка наподобявала чиния или плосък купол. При кацането на апарата
от долната му част се показали три телескопични металически подпори.

През
цялото време на кацането тракторът бил с включен двигател и Антонио се
опитал да го подкара. Дал газ и се опитал да избяга, обаче след няколко
метра моторът му спрял, а фаровете угаснали. Тогава Антонио скочил от
него и побягнал, но било вече много късно. Само след няколко крачки
някой го хванал за ръката. Обърнал се и видял някакво дребно,
причудливо облечено същество, което стигало на ръст до рамото му.
Отчаян, Антонио го ударил и човечето паднало на земята, но в този
момент други три подобни същества го хванали за ръцете и краката, така
че той не могъл повече да помръдне.

Съществата повдигнали
младежа и го повлекли към своя кораб, който стърчал на около 10 метра
над земята върху споменатите опори. В задната част на летателния апарат
се отворил люк от горе на долу и образувал нещо като рампа, върху която
имало металическа стълба. Стълбата била еластична и от двете й страни
имало парапет, дебел колкото дръжка на метла.

С големи усилия
съществата успели да вкарат Антонио в едно малко квадратно помещение на
кораба. Блещукаща светлина на тавана на помещението се отразявала от
полираните му стени. Светлината в помещението идвала от монтирани в
ъглите на тавана четириъгълни лампички. Единият от членовете на екипажа
посочил на Антонио една отворена врата и двамата влезли в по-голямо
помещение с полуовална форма. По всяка вероятност това е било
централното помещение на кораба, защото в средата имало кръгла масивна
колона, която в средата изтънявала. Стените на тази малка зала били
полирани до блясък. В нея били разположени няколко въртящи се кресла и
една маса, стоящи на една-единствена подпора.
Петимата извънземни
започнали насила да събличат Антонио, като в същото време говорели нещо
помежду си на език, приличащ на грухтене. След като го съблекли,
единият от тях се приближил към него с нещо, подобно на гъба, и
започнал да маже с нея кожата на Антонио с някаква съвсем прозрачна и
без мирис течност, малко по-гъста от водата. Течността бързо изсъхнала
и младежът повече не изпитвал неприятни усещания от нея. След това
трима от енлонавтите завели човека до една врата. Единият от тях
докоснал някакъв белег в средата на вратата и тя се отворила на двете
страни. Преди да премине през нея, младежът забелязал над очертанията
на вратата надпис от светещи червени знаци, които изглеждали като
изпъкнали с един-два сантиметра пред стената.
След като Антонио
влязъл в новото помещение с двама от енлонавтите, вратата се затворила
след тях. В този момент през друга врата в една от стените влезли други
двама от екипажа, които носели два доста дебели червени маркуча в
ръцете си с дължина около един метър. След това включили края на единия
от тях в някакъв стъклен съд, подобен на чаша. Другият край на
включения маркуч имал мундщук, приличащ на камбанка за вендузи. Именно
него единият от извънземните притиснал към брадичката на Антонио. Съдът
на другия край на маркуча започнал бавно да се пълни с кръвта му.
В първия момент Антонио не усетил болка, но малко по-късно кожата на мястото на прикрепването започнала да пари и смъди.
След
манипулацията извънземните взели кръвна проба и с другия маркуч, като
го допрели до другия край на брадичката на човека. На второто място на
допира също останал тъмен белег, който парел и смъдял. След това мъжете
от екипажа на кораба излезли от помещението, в което стоял Антонио. В
него човекът забелязал нещо като голяма кушетка или легло, само че без
възглавница и рамка. Леглото било меко като пенопласт и покрито с нещо
като дебел сив и мек плат. Младежът се почувствал уморен и приседнал
върху него.
В този момент той усетил миризма, от която му прилошало.
Имал чувството, че вдишва гъст лютив дим, който го задушавал. Когато
инстинктивно погледнал към стената, видял редица малки металически
тръбички, които стърчали от стената на височината на главата му. От тях
струял сив дим, който се разтварял във въздуха. След известно време
Антонио възстановил нормалното си дишане.

Едва тогава си дал
сметка, че петимата извънземни, с които се срещнал, били облечени в
еднакво прилепнали комбинезони от дебел, но мек сив плат, върху който
на места се забелязвали черни ивици. Около вратовете и на петимата
човекът запомнил, че имало сложени полупрозрачни шлемове, армирани с
метални пластинки. С изключение на очите, които се виждали през кръгли,
подобни на очила стъкла, тези шлемове скривали изцяло главите им. Три
кръгли тръби излизали от средата на шлемовете и изчезвали в костюмите
им някъде около височината на ребрата. Средната тръба минавала точно по
средната част на гръбнака им, а останалите две на разстояние десет
сантиметра от мишниците вляво и отдясно на централната тръба. Човекът
не забелязал никакъв съд или уред, в който да влизат тръбите под
костюмите. Върху ръцете им били сложени дебели ръкавици с по пет пръста
всяка от същия плат като костюмите. Облеклото на екипажа явно било
униформено, тъй като всичките му членове носели върху костюмите кръгли
емблеми с размери около 10 см. от емблемите започвала сребриста
платнена ивица, която стигала до тесен колан без тока. Върху костюмите
не се забелязвали джобове или копчета. Панталоните прилепвали плътно
към хората и без преход преминавали в обувки, подобни на маратонки,
които имали подметки, дебели от 4 до 7 см. С изключение на един, който
бил малко по-нисък, пришълците били високи почти колкото човека.
Изглеждали доста силни на външен вид.
Близо час, след като бил
оставен сам в единичната кабина, една врата внезапно се отворила и
Антонио видял, че към него се приближава някаква жена, която била гола
и боса като него. В първия момент младежът онемял, а изражението на
лицето му сякаш забавлявало жената. Тя била много красива и косите й
били меки и с цвят почти като на слама. Те се спускали по цялата й шия.
Очите й били големи и сини с форма на бадем. Носът й бил прав.
Необичайно високите скули, правели чертите на лицето й някак
необичайни. Непознатата имала остра брадичка, а устните й били тънки и
слабо подчертани върху малката уста и нормални по размери уши. Жената
имала красиво тяло, с широк ханш, дълги бедра и малки крака, нежни ръце
и нормални нокти на пръстите. Била малко по-ниска от Антонио.
Жената
безмълвно се приближила към младежа, усмихвайки се, и се загледала в
него. След това изведнъж го прегърнала и започнала да трие лице в
неговото. Антонио почувствал силна възбуда и двамата започнали да се
любят. Жената издавала звуци, подобни на грухтене. Явно е, че тя била
един от членовете на извънземния екипаж, тъй като говорът на останалите
мъже също наподобявал грухтене.
Преди да си тръгне, жената посочила
на Антонио корема си, знак който може да се изтълкува, че очаква дете
от него. След това тя посочила с ръка към младежа и накрая нагоре към
небето някъде на юг. Този жест Антонио изтълкувал като предупреждение,
че тя пак ще се върне и ще го вземе със себе си в родината си някъде в
Космоса. След като жената излязла от помещението, дошъл един от мъжете
с дрехите на Антонио и той отново се облякъл. Двамата отишли в другото
помещение, където трима от екипажа седели върху яйцевидните въртящи се
столове и споделяли с грухтене нещо помежду си. Върху масата до тях
имало четвъртита кутия със стъклен похлупак. Отгоре кутията
наподобявала циферблат на часовник и имала светеща стрелка, а вместо
цифри се забелязвала черна маркировка. Стрелката стояла неподвижно и не
се премествала с времето.
Антонио се опитал да вземе предмета но,
единият от мъжете рязко го отстранил и го поставил отново на масата.
Както преценил за краткото време, предметът бил тежък около два
килограма.
Единият от членовете на екипажа станал и му дал да
разбере с жестове, че трябва да го последва. Двамата минали през
преддверието, но не слезли по спуснатата вече стълба, а завили по
платформа, която опасвала апарата околовръст и била достатъчно широка,
за да мине човек по нея. Извънземният и човекът минали към предната
част на кораба и там Антонио видял четириъгълен метален израстък, който
стърчал навън извън корпуса. Мъжът от екипажа посочил на човека
металните шипове на върха на апарата. И трите били закрепени здраво към
кораба. Те имали еднаква форма. Започвали с широка основа, която се
стеснявала до тънък връх, и стърчали водоравно навън. Шиповете светели
като метал под високо напрежение, подобно на огньовете на св. Елм, и не
излъчвали топлина. Малко над тях светели червеникави светлини. В кръг
над платформата имало цял пръстен от безброй четириъгълни лампи,
вградени в корпуса на кораба. Червеникавото им сияние осветявало
платформата, завършваща отпред с голямо дебело стъкло, монтирано
дълбоко в метала, малко издадено и стесняващо се встрани. Тъй като
никъде другаде не се виждали прозорци, това стъкло вероятно е служело
за визуално наблюдение от командната кабина на кораба. Отвън то
изглеждало тъмно и с малък коефициент на пропускане. Според Антонио
светенето на шиповете в предната част на апарата било свързано с
двигателната му енергия, защото при последвалия старт на кораба те
започнали да светят особено интензивно.
След като разгледали
предната част на машината, извънземният и човекът отишли към задната
част, която била по-силно издадена от предната. Преди това обаче
спрели, защото енлонавтът посочил нагоре към средната част на кораба,
където се въртял огромен, подобен на чиния, купол. Той се въртял бавно
и бил постоянно потопен в зеленикава светлина, чийто източник не се
виждал. Въртенето на купола било свързано със свистящ звук, подобен на
звука, издаден от прахосмукачка, или на шума, който се получава, когато
от много малки отвори излиза силна въздушна струя.
След като
разгледали отвън кораба, мъжът от екипажа завел Антонио до металната
стълба и му дал знак, че вече може да си върви. Когато стъпил на
земята, човекът още веднъж погледнал нагоре. Извънземният от екипажа
стоял все още на платформата. Той посочил най-напред себе си, после към
Антонио и накрая към небето в южна посока към съзвездието Южен кръст.
След това дал знак на младежа да се отдръпне назад и изчезнал в
космическия кораб.

Металната стълба започнала да се скъсява,
стъпалата й прилепнали едно към друго като куп дъски и се събрали.
Отворената врата, която образувала рампа на стълбата, започнала да се
вдига, докато отново се сляла плътно с корпуса на кораба.
Светлините
по металните шипове в предната част и куполът с увеличаващата се
скорост на въртене на последния започнали да стават все по-ярки.
Същевременно ревът на двигателите се засилил и се превърнал в силен
вой, като скоростта на въртящия се купол била пряко свързана с
издавания шум. Корабът бавно се отлепил от земята и се насочил отвесно
нагоре, а опорите му като сгъваем статив и в същото време телескопично
се прибрали в долната му част, която станала съвършено гладка, все
едно, че в нея преди това е нямало отвори.
Летателният обект
продължил да се изкачва бавно, докато достигнал приблизително височина
около 40 метра. В тази точка той се задържал няколко секунди, като
силата на светлината се увеличила многократно и силата на шума
нараснала също значително. Куполът над корпуса започнал да се върти с
шеметна скорост, а светлината около него постоянно се меняла по цвят,
докато накрая станала светлочервена.

В този момент корабът
леко се наклонил, като се чуло някакво ритмично чукане, и корпусът му
постепенно престанал да се вижда. Наблюдавало се само едно кълбо от
светлочервена светлина, което в следващия момент се стрелнало в небето
в южна посока и само след секунда изглеждало като ярка звезда на
небосвода, която след още няколко секунди изчезнала от погледа на
Антонио.

Младият бразилец се запътил към трактора си. Преди да
го отвлекат, часовникът му показвал 1,15 часа, а когато се прибрал
вкъщи, било около 5,30 часа сутринта. Следователно Антонио бил прекарал
на борда на космическия кораб около 4 часа и 15 минути. След случката
младият фермер бил изследван за радиоактивност и се оказало, че
съществуват данни за слаба вторична радиация. Очевидно било, че е бил
попадал в полето на радиоактивен източник.

Интересно е да се
отбележи, че край бреговете на Бразилия по приблизително същото време,
един ден преди станалото отвличане, от бреговата охрана е засечен летящ
обект с почти същите външни характеристики като посочените от похитения
свидетел.

Случай от категория B: На 4 юли привечер американският
инженер Даниел Фрай се разхождал около стария изпитателен център за
ракети "фау-2", на ракетния полигон "Уайт Сандз", През същата година
фирмата "Еъроджет дженеръл корпорейшън" му била възложила да монтира
прибори в командните системи на направляващите оръжия на този ракетен
полигон край Лае Крусес в щата Ню Мексико.
Разхождайки се, Фрай
гледал към небето, когато изведнъж забелязал един овален обект, който
се приближавал с бавен бръснещ полет и кацнал само на 20 метра от него.
Освен шумоленето на храстите не се чувал никакъв друг шум. Височината
на сфероида била около 8 метра, а диаметърът в най-широката му част
около 9 метра.
Фрай огледал космическия кораб от всички страни, без
да успее да открие никакви отвори или фуги. След това се доближил
внимателно и опипал полираната до блясък и просветваща сребристо
метална повърхност, върху която играели виолетови отблясъци. В този
момент прозвучал отчетлив глас на английски език, който го предупредил
да не се докосва до корпуса, защото е опасно.

Фрай бил толкова
изненадан от този глас с безупречно английско произношение, че отскочил
далеч назад, препънал се и се проснал на пясъка до кораба. В този
момент гласът му отговорил отчетливо на мисловния въпрос, че не е
американец, но, че през последните две години е имал възможността да
изучи добре английски език, тъй като мисията му на Земята го изисквала.

Говорещият
казал още, че досега не бил стъпвал на планетата ни и докато се
адаптира напълно, щели да минат още четири земни години. Главната цел
на мисията на извънземния била да изследва човешката адаптационна
възможност. Искал преди всичко да разбере дали човек въобще е способен
да пригоди мисълта си към концепции, които са отдалечени на светлинни
години от конвенционалния му начин на мислене.

Извънземният
казал, че апаратът пред Фрай е само космическа капсула, транспортен
апарат с дистанционно управление, в който има само малка пътническа
кабина. Лично той се намирал в командната зала на кораб майка, на около
1450 км от земното кълбо. След това извънземният предложил на
американския инженер да го разходи малко с капсулата.
Малко по-късно
част от долната част на обшивката на кораба се отдръпнала навътре и се
плъзнала встрани. През образувалата се врата Фрай влязъл в апарата и се
озовал в овална кабина, дълга около 2,70 метра и широка около 2,10
метра. В нея имало четири анатомически оформени, но сравнително малки
кресла. В това време гласът отново попитал Фрай дали има нещо против да
се разходи до Ню Йорк за около 30 минути с апарата.
Фрай бил много
изненадан, тъй като разстоянието било около 3000 км в едната посока, но
се съгласил с предложението. Инстинктивно стъпил здраво на пода на
кабината и се хванал за една от седалките пред него. Секунди по-късно
Фрай забелязал как Земята с невероятна скорост се изплъзнала под
сфероида. Той не почувствал абсолютно никакво ускорение, тъй като
корабът се носел в небето непоклатим като скала. Малко по-късно в левия
долен край на вратата, превърнала се в прозрачен екран, се появили
светлините на Лае Крусес и тогава инженерът осъзнал, че за две-три
секунди се е издигнал на височина около четвърт километър.
На
зададения от него въпрос към извънземния, защо при издигането си не е
почувствал никакво ускорение, последният отговорил, че силата, която
придава ускорение на летателния апарат, по същество е идентична с
гравитационно поле. Тя действала не само върху корпуса на космическия
кораб, но и върху всеки грам маса, намираща се в него, включително на
пътника и на пилота. Единствено границата на земното ускорение
поставяла граница на максималната движеща сила на апарата.
Тъй
като обаче тази енергия е пропорционална на масата, а земното
притегляне продължава да действа и върху двете, първоначалната сила,
съществуваща между седалката и тялото на човека, остава почти
константна. С намаляването на земното гравитационно поле при издигане
все пак тази сила намалявала. По време на междупланетни полети на
големи разстояния от естествени гравитационни източници от практически
съображения извънземните създавали изкуствена компенсираща гравитация.
Гравитацията, с която расата на извънземния била свикнала, съставлявала
приблизително малко повече от половината на земната гравитация. Когато
корабът започнал да се спуска над Ню Йорк от височина около 32000
метра, светлините на града заблестели много ярко, като милиони
синкаво-бели диаманти, пръскащи светлина върху кадифен килим.
Престоят
над града бил кратък и корабът с фрай потеглил обратно, но този път с
много по-голяма скорост. Когато отново се намерил на стартовата
площадка, инженерът конструктор на космически системи напуснал кораба
като лунатик и изминал няколко крачки по пясъка, преди да се обърне.
Вратата на апарата вече се била затворила след него, а около средата на
кораба просветнала оранжева светлинна лента. След това летателният
апарат се стрелнал нагоре като катапултиращ, а мощният въздушен поток
отхвърлил фрай крачка назад.

Все пак той успял да проследи с
очи кораба, докато багрите върху светлинната лента около корпуса му
преминали от оранжево към виолетово през междинния светлинен спектър.
Корабът се издигнал на няколко хиляди метра, а когато багрите около
него изцяло станали виолетови, той се изгубил от погледа на ракетния
конструктор.
Като ръководител на научноизследователски отдел в
Калифорния години по-късно Фрай е участвал активно в разработката на
системата за управление на ракетата носител "Атлас". Следователно е
човек, който се отличава с трезвост и деловитост и на неговите думи би
могло да се разчита при отразяването на този случай.
От
разглеждането на гореописаните случаи на отвличане се вижда, че
съществуват определени различия между извънземните раси, които
посещават нашата планета и провеждат експерименти с нейните жители. На
първо време те се изразяват във външния вид на извънземните екипажи.
Едни от тях са дребни на ръст, други са великани, а трети имат нормално
телосложение.
Същото се отнася и за вида, формата и размерите на
космическите им кораби, с които ни посещават. Определени различия се
забелязват и в нивото на технологичното им равнище, както и в
отношението им към човека. Някои от тях изглеждат настроени
безпристрастно към хората, други определено изразяват благоразположение
и са приятелски настроени към земните жители. Някои различия се
наблюдават и в техниката им на комуникация при осъществяването на
контактите с Хомо сапиенс. Едни от тях демонстрират лингвистични
способности, използвайки езика на хората, с които са в контакт, други
използват телепатични канали за осъществяване на връзка с похитените
лица, трети използват езика на жестовете и техниката на невербалната
комуникация. Кое е общото между посещаващите ни извънземни екипажи. На
първо място това е тяхното по-високо технологично равнище от сегашното
ниво на земната техника. На второ място е желанието им да наблюдават и
изследват земното развитие.
При анализа на фактите от съществуващите
около 800 документирани случая на отвличане и срещи от трети вид се
забелязва определено сходство при някои от тях. Така например при 56 от
случаите енлонавтите са били двуметрови на ръст, били са облечени в
тъмни униформи и начинът на комуникиране и въздействие върху
отвлечените е бил почти един и същ. Същото се отнася и за вида,
размерите и формата на техните кораби. Като се има предвид, че срещите
са ставали през определени различни години и на определени райони от
земното кълбо, може да се предположи, че става въпрос за посещения от
една и съща цивилизация в тези 56 случая. Дори може да се начертае
карта по време и по място на нейната инвазия по земното кълбо. Същото
се отнася и за останалите извънземни посетители на родната ни планета,
които се оказва, че са представители на около 60 типа хуманоидни
цивилизации.
Фактът, че нашата планета се посещава от множество
високоразвити цивилизации, трябва да се приеме от хората като нещо
напълно естествено и в реда на нещата, особено като се вземат предвид
известните ни закони за развитието на природата, социалните общества и
Вселената.