Впечатляващи близки срещи - част 1

Според направената статистика се оказва, че завладяващите и интересни
срещи, при които се предполага, че се е осъществил директен контакт
между екипажите на НЛО и отделни личности, са почти във всички случаи
инсценирани и режисирани от извънземните енлонавти. Според целите,
които вероятно си поставят извънземните от НЛО, тези срещи могат да се
класифицират в няколко категории:

Категория A. Отвличане на хора
на борда на НЛО с цел изследване на биологичните, физиологичните и
психичните особености на човека. При тези изследвания вероятно се
действа избирателно, според интелигентността и духовното равнище на
отвлечения индивид. При ниско- и средноинтелигентни хора се извършват
главно физиологични изследвания, докато при високоинтелигентните се
извършва извличане на информация от паметта със специален, вероятно
неутринен скенер, след което мозъкът на отвлечения се препрограмира,
като се прибавя нова закодирана информация.

Категория
B. Отвличане на хора с цел създаване на квазичовешки хибриден вид с
по-големи възможности. При този тип случаи се отвличат на борда на НЛО
главно млади мъже и жени на възраст между 18 и 30 години. Според пола
на отвлечения също се действа избирателно. От младите жени обикновено
през коремната област чрез пункция се извлича яйцеклетка, която се
опложда ин витро с мъжка семенна клетка на извънземен, след което
отново се вкарва в женския организъм, като след период от няколко
месеца плодът се извлича. При отвлечените мъже обикновено се извършва
принудително сношение с извънземна жена на борда на НЛО. Родените
по-късно бебета се отглеждат от извънземните в специално пригодени
техни бази. Характерно за този тип отвличания е, че той се практикува
от извънземни, които са генетично близки до човешкия вид и външно
приличат на хората.

Категория C. Отвличане с цел проследяване
възможността на даден индивид да понесе полет с НЛО в пространството на
по-близки или на по-далечни разстояния. При полетите на по-далечни
разстояния вероятно се подбират млади хора, които са в много добро
физическо състояние и цветущо здраве. Извършените пробни полети са
както около Земята, така и до някои космически бази на извънземните.


Категория
D. Отвличане с цел проследяване на възможността даден човек да понесе
полет с НЛО във времето. При тези случаи може би също се подбират хора
в цветущо здраве, главно млади войници от нощни патрули.

Категория
E. Провеждане на разговори с космически конструктори и изследователи, а
също и със средноинтелигентни хора до борда на приземил се НЛО с цел
проследяване на възможността на тези хора да възприемат присъствието и
съществуването на високоразвити цивилизации.

Категория F.
Осъществяване на телепатичен контакт от борда на НЛО с деца и юноши.
Известно е, че телепатичните възможности на децата са най-добре
обособени поради необремененоста и ненатовареността на подсъзнанието.
При контакти от подобен характер са известни фрапиращи случаи, при
които извънземни са излекували неизлечимо болни за земната медицина
деца.

Във всички известни случаи на близки срещи от
горепосочените типове, а те вече наброяват няколко хиляди, извънземните
са се отнасяли доброжелателно към хората. Като крайна мярка при
недоброжелателно отношение от страна на човека при такива срещи се е
стигало до временно парализиране на двигателните му функции за кратко
време с парализиращ лъч или са оставяни белези по тялото му.


Нека да разгледаме някои типични и впечатляващи срещи, които подкрепят твърденията от горната класификация.

Случай
от категория F: Невероятната случка е станала със семейство Найсър от
Швеция две седмици след заключението на специалистите по чернодробни
заболявания относно здравето на шестгодишната им дъщеря. Лекарите
потвърдили, че болестта на малката Ингер не дава никакви надежди и че
дните на детето са преброени. Относно случая майката на детето казва:
"Това беше чудо, може би Бог ни изпрати този гост от Космоса. Според
разказа на семейството извънземният имал човешки вид, с ръст около два
метра, и бил облечен в лъскав черен комбинезон. Извънземни с подобна
височина и облекло са регистрирани многократно при похищения на хора на
борда на НЛО. Така например извънземният, говорил с Бети Хилс на борда
на НЛО при първия нашумял случай на отвличане, е имал същите външни
черти.
Според разказа на семейство Найсър извънземният влязъл в дома
им, който се намира във вилната зона до Стокхолм, веднага след
здрачаване. На прага се поколебал сякаш за момент, като че ли нещо
проверявал, после вдигнал ръка и с дланта си насочил към тях
парализираща небеснозелена светкавица. Родителите се вкаменили и не
могли нито да се помръднат, нито да издадат звук. И двамата
едновременно изпаднали в пълно подчинение и видели как извънземният се
отправил към детската стая. После се появил оттам, носейки на ръце
дъщеричката им.
"Движеше се, като че ли плуваше във въздуха - казва
майката на детето, - внимателно постави Ингер на масата в столовата,
навярно искаше да видим всичко. Дълго време съществото шепнеше нещо на
неразбираем език и стискаше ръката на детето, което беше в безсъзнание."
Родителите
останали с впечатление, че Ингер е била в транс, но е слушала и
разбирала всяка дума на тайнствения гост. Малко по-късно пришълецът
извадил отнякъде две тръбички, пулсиращи с розова светлина, и ги допрял
до слепоочията на детето. Там той ги държал няколко минути. Изведнъж
малката Ингер отворила очи, седнала на масата и прегърнала пришълеца,
притискайки се до него. Веднага след това тя скочила на пода съвсем
като здраво дете.

Извънземният погледнал майката и бащата,
направил някакъв жест и парализата изчезнала. Родителите останали с
впечатление, че гостът им се усмихва и ги успокоява, че момиченцето им
е вън от опасност.

Извънземният напуснал дома им, преминавайки
през затворената врата. Малката Ингер помни случилото се в подробности.
И дума не може да става за групова халюцинация. Докторите потвърдили
след случката, че в черния дроб на малката пациентка няма и следа от
прекарана болест - още по-малко от такава, при която съвременната
медицина е безсилна.

Случай от категория C: Главно действащо
лице в невероятната история е осемнадесетгодишният Анатолий Малишев, На
21 юли 1975 г., близо до Солнечногорск в Подмосковието, след работа
младият Анатолий взел статив и бои като млад любител художник и поел
към уединеното си място за рисуване - на една полянка край малка
рекичка.
Към 17,00 часа той започнал да рисува. Около 20,00 часа
Анатолий чул някакъв странен шум зад гърба си. Тогава се обърнал и
видял, че на около 35 метра от него стои на три стойки някакъв блестящ
дисковиден апарат с диаметър около 15 метра.
Какво било изумлението
на Малишев, когато от образувалия се отвор на летящия обект излезли три
човекоподобни същества и бодро, като на парад, закрачили към него.
Отпред вървяла жена с красиво лице. Главите и на трите същества били
покрити с прозрачни защитни маски. Те били облечени в светли
комбинезони. На гърдите си носели емблема, наподобяваща изгряващо
слънце.
Жената, която била висока около 160 см, дошла до Малишев и
сложила ръка на рамото му. В този момент младежът се почувствал в
приповдигнато, даже в малко лирично настроение и разбрал, че е нужен на
тримата. Той съвсем спокойно си събрал пособията за рисуване и тръгнал
заедно с тях към блестящия апарат.
Преди да го заговорят, двама от
пришълците го хванали под мишниците, издигнали го във въздуха и го
вкарали в апарата. Малишев си спомня, че вътре му помогнали да си
съблече дрехите. После му прилепили устройства и датчици на дланите на
ръцете, на главата и на краката. Накарали го да легне хоризонтално във
въздуха и той не паднал върху пода. На гърдите му поставили някакви
апарати. След това ги свалили и му помогнали да се облече.
След
"медицинския преглед" екипажът на кораба попитал Малишев как е изградил
толкова устойчива нервна система. Анатолий отговорил, че се занимава
със спорт. След това му предложили да направи кратко пътешествие до
друго небесно тяло в същия кораб, но младежът отказал. Тогава му
обяснили, че всичко ще стане много бързо, защото разстоянието от 3,5
светлинни години ще преодолеят за няколко минути и за него това
пътешествие ще остане без последствия.
Малишев се замислил. За да му
помогнат да вземе решение, двамата извънземни го извели от апарата, а
жената останала вътре. Тя извършила демонстративен полет. Машината
плавно се отлепила от земята, издигнала се във въздуха и пред учудения
поглед на Анатолий приела последователно формата на пура, на чиния, на
паралелепипед и на ромбоид. После като разрязана торта се разпаднала на
шест части, които се въртели самостоятелно в небето. След малко те
отново се съединили в едно цяло. Апаратът отново приел първоначалната
си форма и кацнал на поляната.
Вратата се отворила и, след като дал
съгласие за "междупланетния" си полет, Малишев отново се озовал в
странния кораб. Полетът започнал около 20,00 часа, а Анатолий се
прибрал вкъщи към 23,00 часа.
Малишев понесъл полета лошо. През
цялото време той лежал в някаква бяла кабина. Тя ту се изпълвала с
мъгла, ту въздухът се избистрял. Според едно от тълкуванията мъгла може
да се наблюдава при разреждане на въздуха. Това означава, че той ту се
е разреждал, ту се е сгъстявал в кабината на кораба.
След около 90
минути полет корабът кацнал върху гладка и твърда повърхност. На
хоризонта се виждали асиметрични и куполообразни постройки в непознат
за Земята архитектурен стил. Пред Анатолий тримата от екипажа на кораба
се освободили от своите облекла, приличащи на скафандри, и останали по
нещо, приличащо на трика. Отнякъде се появили още осем същества. Тогава
всички заедно тръгнали по някакъв коридор. Над коридора имало прозрачен
таван и се виждало небе. В края на коридора дванадесетимата влезли в
огромна зала, едната стена на която представлявала гигантски екран.
След малко върху него се появило изображение на човешка глава - не
такава като на членовете на екипажа. Съществото от екрана наблюдавало
Малишев минути наред, като примигвало от време на време. Може би от
карантинни съображения или по друг повод, но пряк контакт не бил
установен. Малко по-късно Малишев и останалите от екипажа поели по
обратния път към Земята.

Случай от категория E: Швейцарският
фермер Едуард Майер не бил богат, учил малко и бил загубил едната си
ръка при автомобилна катастрофа. Има три деца и бил женен за гъркиня.
Местните жители в швейцарското село Хинвил винаги са смятали Майер за
особняк. Както твърди самият Майер, от петгодишен се е свързвал
телепатично с извънземни същества от планета, отстояща на 420 светлинни
години от Земята в звездния куп Плеяди. Приблизително през 1975 г.
Майер за първи път осъществил пряк контакт с извънземен екипаж на кораб
от тази планета.

Съобщенията, които получавал телепатично, го
насочвали към отдалечени ненаселени места, където извънземните
приземявали космическия си кораб с диаметър 6,40 метра и срещите се
осъществявали. Майер представил редица доказателства за тези срещи -
това са десетки ясни, снимани на дневна светлина фотографии, показващи
космическия кораб да кръжи над дърветата, за които вече е доказано, че
не са фалшификат.

Той е показал и дневник от неколкостотин
страници, в който е записал срещите и разговорите си със Семайзе,
330-годишна извънземна жителка. Дневникът е пълен с научни факти и
идеи, които човек с ограничените знания на Майер никога не би могъл да
измисли. С него той е учудил много специалисти, включително и от НАСА,
тъй като в дневника са дадени подробни сведения: за света на
извънземните от Плеядите, начинът им на живот и тяхната наука. В
дневника се казва, че средната възраст на обитателите на Плеядите е
около 1000 земни години. Поради това може да се приеме, че енлонавтката
от екипажа на космическия кораб, която е контактувала пряко с Едуард
Майер, е била младо момиче, тъй като нейната възраст е била само 330
земни години. По принцип тя не се е различавала съществено по външен
вид от хората. Родната й планета се е казвала Ерра и населението й е
било около 500 милиона души. Пейзажът на планетата й също не се е
различавал съществено от ненаселен пейзаж на Земята. Промишлените
обекти били разположени далеч от селищата, а рудниците за суровини се
намирали на близките незаселени планети. Всички дейности, свързани с
подсигуряването на живота на обитателите на планетата, се извършвали от
автомати и андроиди.
Андроидите били с цветни униформи, като
различните цветове и форми означавали вида на извършваните дейности. Те
имали органични мозъци и кожата им била жива тъкан. Процесът на
образованието и възпитанието на жителите на Ерра продължавал средно
около 70 земни години, като започвал от 4-годишна възраст.
Според
Семайзе екипажите на космическите кораби, изпратени от родната й
планета, не искат да контактуват с правителствата на държавите на
Земята, тъй като за тях те са съвършено чужди институции, често нямащи
нищо общо с истинския интелектуален елит на човечеството. Според
нейните разбирания хората, които изпълняват функции в тези правителства
и си служат постоянно с фрази за мир и дружба, всъщност биха искали да
превземат космическите им кораби, за да получат достъп до висши
технологии, и по този начин да господстват над другите народи и хора на
Земята.

Както твърдяла Семайзе, в настоящия момент земната
цивилизация била на варварско и примитивно ниво. Според нея бляновете
на човечеството да покори някога целия Космос благодарение на
развитието на науката и техниката били илюзорни. В Космоса съществували
могъщи стари цивилизации, които, ако се почувствали застрашени, можели
да унищожат Земята или да поробят нейните жители, като върнат
развитието им до най-примитивна фаза. В Слънчевата система вече е имало
високоразвита цивилизация, която е била унищожена, така че от нея
останали само астероидите между орбитите на Марс и Сатурн.