Старинните огледала - врати към други светове

Античните вещи като мебели, картини, огледала, притежават своеобразно биополе, съдържащо в себе си информация за всички свои предишни собственици - от десетилетия и столетия.

В повечето случаи това биополе е неутрално и не заплашва с нищо новия си притежател.

Но се случва, че някоя старинна картина, мебел, а най-често огледало, започват да излъчват натрупалата се в тях отрицателна енергия, която се отразява крайно негативно на новите си собственици.

Парапсихолози твърдят, че старинните огледала се явяват врати към други, паралелни светове.

През XIX век френският изследовател на аномални явления Ги Дюпре твърдял, че ако пред огледало ежедневно тихо и съсредоточено се изпълнява един и същи ритуал, например, произнасят се магически заклинания, то рано или късно очакваната фигура се появява.

Това може да не се случи веднага, но упорството непременно ще доведе до положителни резултати. Понякога, преди появата на фигура в огледалото, се усещат силен мирис и се разнася нещо като шепот.

С помощта на огледалните магии могат да се вършат невероятни неща, в това число и пътешествие зад самото огледало (или вътре в огледалото). Известният руски историк А. Низовски дава за пример следния случай.

През пролетта на 1923 г. в една гъстонаселена комунална квартира на Петроград (Санкт Петербург), се заселил мрачен и самотен човек на име Емелянов. Като инвалид от Първата Световна война той получавал мизерна пенсия, никъде не работел и се прибирал вкъщи само да преспи.

Веднъж съсед, който срещнал Емелянов в коридора, забелязал, че той е необичайно възбуден. А късно вечерта в квартирата започнали да се случват загадъчни събития. Появило се странно сияние, излизащо от огледалото в стаята. Едновременно с това всички членове на семейството в съседната квартира почувствали тревога.

Точно в полунощ в левия край на огледалото внезапно се появила човешка фигура. В началото тя била размазана и едва забележима, но полека-лека започнала да се придвижва към противоположния край на огледалото.

В средата му фигурата добила по-ясни контури и даже изображението й се увеличило. В нея вече можело да се разпознае човек и това бил Емелянов. Ръцете му безжизнено висели отстрани на тялото, а в дясната си държал дълъг нож. Главата му била паднала на гърдите, но по очите му се виждало, че плашещият му мъртвешки поглед е насочен някъде нагоре.

Минавайки средата на огледалото, изображението на Емелянов отново намаляло и се размазало. Като достигнало края, фигурата започнала да изчезва. Когато и последните черти на Емелянов потънали в неясните глъбини на огледалото, се разнесъл глух трясък - огледалото се пукнало точно по средата.

Според записките на Низовски, тази картина се наблюдавала във всички стаи, чиито обитатели не били заспали. В комуналката настъпила паника. Ошашавените съседи се изсипали пред стаята на Емелянов, но вратата й била заключена.

Съседите я разбили и открили Емелянов, седящ в креслото си. Той бил неподвижен, с клюмнала напред глава, ръката му безжизнено висяла от облегалката.

"Умрял е! ", била първата мисъл на влезлите. Но не това поразило съседите, а набиващата се в очите картина - във висящото на отсрещната стена огледало се отразявало... празно кресло. Емелянов го нямало в него!

Сред хората настъпило объркване. Едва свестили се от гледката на празното отражение, в огледалото се появила фигурата на Емелянов с нож в ръка. В този миг "трупът" му оживял и се раздвижил.

Неиздържал на кошмара съсед хванал един стол и го запратил в огледалото. Разнесъл се звън на счупено стъкло, сливащо се с шум на падащо тяло, понечило да стане от креслото. Емелянов паднал на земята. Този път наистина бил мъртъв.

На следващия ден се разбрало, че през нощта са се напукали всички огледала, които се намирали в дома. А в една от стаите бил намерен убит някой си Стрелников, в миналото фронтовак. Той бил заклан с нож. Вратата на стаята му била заключена отвътре, а огледалото му, разбито на парченца.